Китайците, чиято мъдрост е пословична, с право казват: „Когато детето се ражда, то е вече на 9 месеца". Това означава, че цели 9 месеца, преди да се яви на бял свят, детето се е развивало с храната, която майката е приемала.
Бременната жена трябва да храни не само своя организъм, но да доставя и на плода всички необходими вещества а за развитието на тялото му. Цялото развитие на плода от яйцеклетката до новороденото зависи от храненето на майката. Теглото, ръстът, формата и общото състояние на новороденото зависят изключително от това, дали бременната се е хранила правилно и редовно, дали тя е приемала достатъчно белтъчини, особено от животински произход, достатъчно витамини и минерални соли (специално калций и фосфор) и микроелементи.
Бременната трябва да се храни обаче повече главно през втората половина на бременността. Според повечето автори дневната дажба трябва да се увеличи с около 20% или средно с 500 калории. Нормално бременната има по-добър апетит. Не е правилна обаче пословицата, че „бременната трябва да яде за двама". Свръхпрехранването, което води до прекомерно затлъстяване на бременните, може да бъде даже опасно за храносмилателната система, черния дроб и бъбреците.
Храната на бременните трябва да съдържа главно повече белтъци, особено от животински произход, минерални соли и витамини и нормално количество въглеводи и мазнини. Най-добрите храни за бременната са: млякото и млечните произведения (сирене, извара, кашкавал) поради голямото съдържание на белтъци, витамин А и D и главно солите на калция и фосфора; месо, риба, черен дроб и вътрешности — поради богатото съдържание на животински белтък, витамин В1, В2, В12 и желязо; яйца — поради богатството на витамин А и D в жълтъка им; зеленчуци и плодове главно в суров вид — поради изобилието на витамин С, органични киселини и минерални вещества. От мазнините се препоръчват главно кравето масло и олиото поради богатството им на витамин А и D.
Бременната трябва да избягва алкохол, силно кафе и чай, солени месни и рибни консерви, колбаси, херинги, подправки, като черен пипер, лютив червен пипер, свинска мас, лой, запържени храни и алергизиращи храни, като раци, миди и др.
Кърмещата трябва да продължи да се храни със същата храна както през бременността, само че трябва да увеличи количеството на храната, тъй като повече от 1000 калории майката губи с млякото, което детето бозае. Кърмещата трябва да приема ежедневно около 1 литър мляко, месо или около 150 г черен дроб, 2 яйца, 60—70 г сирене и изобилно плодове и зеленчуци. Тя трябва да получава още хляб, ориз и тестени произведения само колкото да допълни ежедневната си калорийна потребност.
Покрай храненето бременната и кърмещата се нуждаят още от слънце, чист въздух и добър продължителен сън, за да може да се синтезира и отдава на малкото дете антирахитичният витамин D. Ако тези условия липсват - добре е към храната да се прибавя и вит. D.
