Калорийната потребност на възрастния човек, както вече изтъкнахме, много зависи от трудовата дейност. Тя обаче зависи и от още много други фактори. Така например един и същ физически труд, изпълняван от един и същ работник високо в планината при студена и влажна външна среда или в топъл приморски край се съпровожда с твърде различна енергозагуба. Друг фактор, който влияе много върху енергозагубата, е навикът, тренировката на работника. За една и съща работа неопитният работник изразходва много повече енергия с ненужни движения и напрежение, отколкото опитният, който привиква да пести своите движения. Както твърди О. П. Молчанова, енергетичните загуби на умствения работник зависят също от неговата тренировка. Анализът на получените данни и хронометражът, направени върху умствени работници, са показали, че загубата на енергия при лица, занимаващи се с умствен труд, не зависи толкова от самия труд, колкото от ненужните движения, които прави човек. Тя привежда следния пример: лектор, който чете лекции, или оратор, който произнася реч, в зависимост от своя темперамент и опит дават съвършено различна енергозагуба, защото единият стои спокойно и говори, а другият непрекъснато се разхожда, жестикулира, движи цялото си тяло и т.н. Следователно енергозагубата е различна и зависи не само от характера на положения труд, но и от това, как се извършва този труд.
Голямо значение при изчисление на калорийните потребности на организма има определянето на количеството и качеството на белтъчините. Доказано е, че при интензивен умствен труд, нервно напрежение, изпити и др. организмът се нуждае от много по-голямо количество белтък. За та се гарантира на организма нормален внос на белтъци, трябва най-малко 30% от тях да бъдат от животински произход. Те по-добре се усвояват и доставят повече незаменими аминокиселини.
