Внимателното и дълго дъвчене на храната води до добро ослюнчване и раздробяване, което улеснява много по-нататъшното смилане; така напр. картофите, хлябът, плодовете и зеленчуците, ако се сдъвкват по-дълго време и станат на пюре в устата, стават по-вкусни, защото скорбялата под влияние на слюнчения фермент птиалин се превръща в захар. Ако месото се дъвче дълго, то се раздробява и става на кашичка, при което белтъкът лесно се разпада от ферментите на стомаха и червата до прости аминокиселини, които се всмукват много добре през чревната стена. Една немска поговорка казва: „Най-доброто пюре е приготвеното в устата".
