Както бялото кочанено зеле, тъй и карфиолът (цветно зеле, карнабит) са били използувани като храна от най-дълбока древност.
Обикновеното зеле съдържа много малко мазнини и 5—7% въглехидрати под формата на инвертна захар, захароза, хемицелулоза, целулоза. Особено ценни са белтъчините на зелето и карфиола те съдържат някои от незаменимите аминокиселини (триптофан, тиронин, хистидин и др.), а също и липотропните фактори холин и бетаин.
Зелето е богато и на минерали: калиеви соли (240мг. %), натриеви соли (27мг. %), калциеви соли (106мг. %), магнезиеви соли (12мг. %), фосфор (100мг. %), хлор (24мг. %), сяра (66мг. %), желязо (2мг. %). Съдържа още и следи от йод, манган и други микроелементи.
Зелето съдържа 30 до 40мг. % витамин С, също вит. В1, В2, РР и в малки дози вит. К и провитамин А. Прясното зеле съдържа още и растителни секретиноподобни вещества, както и фермента катипсин, който участвува в смилането на белтъчините. Богатият белтъчен състав на зелето, както и минералното и витаминно съдържание (специално вит. С) го правят много ценна храна.
Сок от зеле и карфиол, както и различни ястия, приготвени с карфиол, се прилагат в диететиката за лечение на язвената болест, хроничния колит, чернодробните и жлъчните заболявания. Карфиолът се понася по-добре от зелето благодарение на малкото количество целулоза и на нейната по-нежна структура. Той е богат на белтъчини, соли и витамини.
