ФИЗИОЛОГИЧНИ НОРМИ НА ХРАНЕНЕ

     Въпросът за правилното хранене на хората според тяхната възраст, пол, здравословно състояние и професионална заетост е много важен и интересува учените от цял свят, в  изучванията, проведени в продължение на повече от 30 години, са установили, че калорийните потребности на човека са различни според възрастта, професията, климата.
Количеството калории, което се изразходва за дейността на всички органи и тъкани в човешкия организъм при абсолютен покой — на легло, съставлява основната обмяна. Обикновено за възрастен човек това количество се колебае от 1400 до 1800 калории.
     Количеството калории, което се изразходва за извършване на определена работа, образува т. нар. работни калории, което много зависи от професионалната натовареност.
     Към групата на тежък физически труд се причисляват и спортистите в период на тренировка и състезания, когато калорийните потребности могат да нараснат до 6000 и повече калории дневно.
     Човешкият организъм и тогава, когато е в абсолютен покой при 36-37° външна температура, изразходва известно количество енергия - за дейността на сърцето, стомаха, червата и т. н. Така например само сърцето за 24  часа  извършва около 100 000 съкращения и изразходва толкова енергия, колкото е необходимо, за да се повдигне една тежест от осем тона на един метър височина.
Калорийността на храната на растящия организъм във връзка с по-усилената асимилация над процесите на дисимилация трябва да бъде значително по-голяма. Пак по данните на 0. П. Молчанова за възрастите:

от    1 до  3 години са необходими 1000 калории
от    3 до  5 години са необходими 1500 калории
от    5 до 8 години са необходими 1800 калории
от    8 до 12 години са необходими 2000 калории
от    12 до 16 години са необходими 2400 калории

     Според данни на Института по педиатрия и НИСХИ е необходима следната калорийност за различните възрасти у нас:

от 0 до 6 месеца при естествено хранене.......400—600    кал.
при изкуствено и смесено хранене..................500—700    кал.
от 6 до 12 месеца.............................................700—1000    кал.
от 12 до 18 месеца....................................................1000    кал.
от 1 1/2 до 3 години..................................................1400    кал.
от 3 до 7 години........................................................1900    кал.
от 7 до 11 години.......................................................2400    кал.
от 11 до 15 години.....................................................2900    кал.
от 15 до 19 години лек физ. труд............................. 3100    кал.
по-тежък физически труд при ученици.......3200—3700    кал.
от 19 до 40 години I група........................................3000    кал.
                                II група.....................................3600    кал.
                               III група...................................4000    кал.
                               IV група.......................4500—6000    кал.
от 40 до 60 години I категория..............................3000    кал.
                                II категория.............................3600    кал.
                               III категория..............................4000    кал.
                               IV категория................ 4500—6000    кал.
над 60 години струдово натоварване I категория....2900    кал.
                                 II категория.............................3200    кал.
                                III категория.............................3600    кал
                                IV категория............................4000    кал.
без трудово натоварване........................................2800    кал.
 
Нормите за белтък също са различни:
за кърмачета — 5 г белтък на килограм тегло, 
от  1 до 3 години — около 4 г, 
от 3 до 8 години — 3—3,5 г, 
от 8 до 12 години — 2,5—3 г, 
от 12 до 16 години — 2—2,5 г.

Над 16 години до завършване на растежа около 2 г на килограм тегло.

НУЖДАТА НА ВЪЗРАСТНИЯ ЧОВЕК ОТ БЕЛТЪК

     Нуждата на възрастния човек от белтък е около 1,5гр. на килограм тегло за 24 часа. У старците тази потребност се намалява. Повечето автори приемат, че е достатъчно 1гр., даже 0,8гр. на кило
грам тегло.
     Обикновено се приема калорийната потребност с напредване на възрастта да се намалява, както следва:


                              от 26 до 35 години с 3%, 
                              от 36 до 45 години с 6%, 
                              от 46 до 55 години с 13,5%, 
                              от 56 до 65 години с 21%. 
                              от 66 до 75 години с 31%.
     Така например, ако един зидар е на 40 години и има нужда от 3200 калории, реалната му калорийна потребност трябва да се намали с 6%, т.е. с 200 калории.
     Преяждането при старите хора е по-опасно, отколкото недояждането в млада възраст. Както казва една стара арабска пословица, най-големите врагове на стария човек са, „добрият готвач и младата жена". В по-напреднала възраст (след 50 години) се препоръчва храната да се състои главно от зеленчуци, плодове и мляко; разрешено е също умерена употреба на постни меса. Трябва обаче да се ограничават тлъстините, месото, силните месни бульони, месните сосове и др. Излишното количество мазнини в храната довежда освен до затлъстяване, още и до заболяване на сърдечносъдовата система, атеросклероза и др. Много сладките тестени храни също водят до затлъстяване и трябва да се ограничават. Препоръчва се черният хляб пред белия. Растителната и вегетарианската храна освен голямото количество целулоза съдържат още много соли и витамини, полезни за възрастния организъм.
     За покриване на енергозагубата е необходимо възрастният човек, занимаващ се с умствен труд, да приема приблизително следните количества храни:
                 белтъци — 100 до 120гр. — 420 калории (14%), 
                 мазнини — 90 до 100гр. — 900 калории (30%), 
                 въглехидрати — 450 до 500гр. — 1680 калории (56%).
При това съотношение между белтъци, мазнини и въглехидрати храната най-добре се усвоява. Прекомерната употреба на белтък, особено на месо, не се препоръчва — тя е вредна за организма. Необходимо е два пъти седмично да се яде предимно вегетарианска храна с малко мляко. От изучаванията на съветския физиолог Макаричев е доказано, че рязкото повишение и понижение на белтъците, особено от месен произход, води до прекомерно възбуждане или тормозене на мозъчната кора и следователно към нарушение на висшата нервна дейност.
     Според О. П. Молчанова като най-добър показател за правилен режим на хранене може да служи телесното тегло. Ако то продължително време се запазва в нормални граници, налице е равновесие между енергозагубата и храненето. Ако човек отслабва, храненето е недостатъчно, а ако пълнее, храненето е прекомерно (В. С. Лукянов).


КАЛОРИЙНА ПОТРЕБНОСТ НА ВЪЗРАСТНИЯ ЧОВЕК

     Калорийната потребност на  възрастния човек, както вече изтъкнахме, много зависи от трудовата дейност. Тя обаче зависи и от още много други фактори. Така например един и същ физически труд, изпълняван от един и същ работник високо в планината при студена и влажна външна среда или в топъл приморски край се съпровожда с твърде различна енергозагуба. Друг фактор, който влияе много върху енергозагубата, е навикът, тренировката на работника. За една и съща работа неопитният работник изразходва много повече енергия с ненужни движения и напрежение, отколкото опитният, който привиква да пести своите движения. Както твърди О. П. Молчанова, енергетичните загуби на умствения работник зависят също от неговата тренировка. Анализът на получените данни и хронометражът, направени върху умствени работници, са показали, че загубата на енергия при лица, занимаващи се с умствен труд, не зависи толкова от самия труд, колкото от ненужните движения, които прави човек. Тя привежда следния пример: лектор, който чете лекции, или оратор, който произнася реч, в зависимост от своя темперамент и опит дават съвършено различна енергозагуба, защото единият стои спокойно и говори, а другият непрекъснато се разхожда, жестикулира, движи цялото си тяло и т.н. Следователно енергозагубата е различна и зависи не само от характера на положения труд, но и от това, как се извършва този труд.
     Голямо значение при изчисление на калорийните потребности на организма има определянето на количеството и качеството на белтъчините. Доказано е, че при интензивен умствен труд, нервно напрежение, изпити и др. организмът се нуждае от много по-голямо количество белтък. За та се гарантира на организма нормален внос на белтъци, трябва най-малко 30% от тях да бъдат от животински произход. Те по-добре се усвояват и доставят повече незаменими аминокиселини.

РЕЖИМ НА ХРАНЕНЕ

     Правилният режим на хранене осигурява на човека най-голяма работоспособност и най-добро усвояване на отделните хранителни вещества. Извънредно важно е храната да се приема винаги в определени часове и дневната дажба храна да се разпределя в съответно   установените проценти. Институтът по хранене при Академията на медицинските науки  направил проучване върху група млади студенти как влияе режимът на хранене върху апетита, работоспособността и усвояемостта на храните. На една група студенти те са давали храната два пъти на ден през 12 часа. Втората група студенти е консумирала същата храна три пъти на ден през 5 до 7 часа. Третата група се е хранела 4 пъти дневно, с две закуски, обед и вечеря, разпределени през 4—5 часа. Доказано било, че студентите от първата група, които са се хранели през 12 часа, чувствували силен глад между отделните хранения и са показали ниска усвояемост на белтъците (75%). При трикратното хранене студентите са показали усвояемост на белтъците в 85% и сравнително добро самочувствие. При четирикратното хранене усвояемостта на белтъчините е била същата, но самочувствието е било още по-добро и тяхната работоспособност най-висока.. При четвърта група студенти те са давали храната 5-6 пъти дневно. Наблюдавало се е обаче липса на апетит поради честото хранене. С тези опити е било доказано, че най-рационалният режим на хранене е четирикратният храната да се приема през 4—5 часа. При този начин на хранене не се изпитва слабост, чувство на вълчи глад, сърцебиене, главоболие и други неприятни усещания, характерни за пригладняване, при което се намалява количеството на захарта в кръвта и болните имат много неприятни усещания.
     Особено важно и полезно е да се закусва винаги сутрин преди започване на работа. Вечерята трябва да бъде сравнително по-рано и да се състои от по-леки и лесносмилаеми храни, като мляко, плодове, ориз, зеленчуково-плодови пюрета. Необходимо е да се избягва вечер месо, кафе, силен чай, алкохол и други възбудители на нервната система, както и обилното ядене на трудно смилаема храна. Ако не се закусва сутрин, най-често се преяжда на обед и на вечеря, което се отразява неблагоприятно на здравето и най-често води до заболяване от язвена болест, гастрит, ентероколит и други стомашно-чревни разстройства. Особено вредно е да се работи на гладен стомах с вредни химически вещества и тежки метали, защото е доказано, че те се всмукват много по-лесно от организма при празен стомах.

КАК ТРЯБВА ДА СЕ РАЗПРЕДЕЛИ ХРАНАТА ПРЕЗ ДЕНЯ

     При нашите условия най-добре е закуската да става между 7 и 8 часа и да бъде с около 25% от калориите на целодневната храна. Обедът - между 12 и 13 часа и да бъде с около 40% калории. Следобедната закуска в 16 часа с около 10 -15% калории и вечерята в около 20 часа с 20—25% от калориите на дневната храна. При трикратното хранене - на закуска трябва да се приема 30%, на обед 40% и на вечеря 20 до 30% от калориите на дневната храна.
     Работници, които работят в предприятия с химически и други вредно действуващи вещества, получават т. нар. лечебно-предпазно хранене, което се състои най-често от мляко. Необходимо е то да се приема в сутрешните часове, защото само така то предпазва организма от професионалните вредности
     Много важно е режимът на хранене да се построява динамично според условията на труд и някои климатични особености. Така например, ако работникът е зает с нощен труд, трябва да получава най-много белтъци и въглехидрати вечер, преди започване на работа, и през нощта и много по-малко сутрин, когато отива да почива и спи. През много горещия летен сезон закуската и обедът трябва да бъдат сравнително по-леки и храната да се състои от въглехидрати, малко белтъци и много течности, а вечерята да бъде по-разнообразна и богата. Разпределението на дневната дажба през лятото трябва да бъде приблизително следното: закуска 20%, обед 35%, следобедна закуска 10-15% и вечеря 30-35% от калориите на дневната храна.

ПРАВИЛЕН РЕЖИМ НА ХРАНЕНЕ

     Правилният режим на хранене, който оказва голямо влияние върху самочувствието и работоспособността на трудещите се, трябва да се съобразява още и с някои основни изисквания, като чувство на ситост от приетата храна, уталожване на глада и жаждата, задоволяване на енергийните потребности. Това изисква особено умение да се състави правилно седмично и дневно меню.
     Продължителното чувство на ситост зависи от по-дългото задържане на храната в стомаха, както и от количеството на отделения стомашен сок. Най-продължително чувство на ситост предизвикват месото, особено пърженото и панираното, и бобовите варива, както и обемистата храна (голямо количество супи, зеленчуци и плодове). Най-малко насищане и най-бързо изпразване на стомаха се наблюдава при приемането на пюрета и каши, а също така и при приемане на постна храна.
     Много важно е при набора на продуктите и при съставянето на менютата храната да бъде разнообразна. Както доказа И. П. Павлов, еднообразната храна буди отвращение и намалява отделянето на храносмилателни сокове и усвояемостта на белтъчините и другите хранителни вещества. Пресните и разнообразни хранителни продукти са най-полезни. Здравата храна трябва да бъде не само висококалорична, но и достатъчна по обем.

ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ХРАНИМ ПРАВИЛНО

     Да се храним добре и правилно е цяло изкуство. И. П. Павлов учеше непрекъснато, че храненето трябва да стане истинско изкуство, затова трябва да се съблюдават някои правила, установени от физиологията и от мъдростта на народите. Доказано е, че много вредни навици съпътстват ежедневното хранене на децата и възрастните. Затова трябва да се грижим не само за добрия избор и приготвянето на храните, но също така и как да се приема приготвената храна. Много заболявания на храносмилателната система — язвена болест, гастрити, колити, а така също лошо самочувствие, безсъние, нервност и др., могат да се дължат на неправилното приемане на храната.
     Тези основни правила на изкуството за хранене са следните:

     1. ХРАНИ СЕ С НАСТРОЕНИЕ И БЕЗ ОТЕГЧЕНИЕ!
     2. НАСЛАЖДАВАЙ СЕ НА ХУБАВОТО ЯДЕНЕ!
     3. ДЪВЧИ ПОСЛЕДОВАТЕЛНО И ОСНОВНО ХРАНАТА!
     4. ЯЖ ВИНАГИ САМО КОГАТО ИМАШ АПЕТИТ, НО НЕ ПО ЧЕСТО ОТ 3-4 ПЪТИ ДНЕВНО!
     5. НЕ ПРОСТУДЯВАЙ НИКОГА СТОМАХА СИ!
     6. НЕ ИЗГАРЯЙ СТОМАХА СИ С ГОРЕЩА И ДРАЗНЕЩА ХРАНА!
     7. НЕ СЕ ХРАНИ КЪСНО ВЕЧЕР!
     8. ПРИЕМАЙ ПО ВЪЗМОЖНОСТ ВИНАГИ НА ОБЕД СУПА ОТ МЕСО, РИБА ИЛИ ЗЕЛЕНЧУЦИ В ТОПЛО СЪСТОЯНИЕ.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...